Централизираното топлоснабдяване обозначава режим на отопление, с който човек може да отоплява различните стаи на къща, сграда или град от един генератор на топлина, обикновено наричан бойлер или централно отопление. Топлината се пренася посредством топлопреносна течност, в тръби, към радиатори или директно чрез горещ въздух, в канали, към различните помещения. Източникът на топлина може да бъде изгарянето на гориво или електричество, както и геотермална енергия.

Централното отопление може да се захранва например от газов котел, но може да се захранва и от топлинна мрежа. Отоплителната мрежа използва принципа на централно отопление в мащаба на квартал, а не на сграда.

В сравнение със 100% електрическа система, централното отопление обикновено предлага по-голям комфорт при отопление благодарение на постоянната дифузна топлина.

 Централна отоплителна система в мащаба на град или район се нарича  централизирано топлоснабдяване или топлофикация.  Топлофикацията обикновено имат разпределение на енергия чрез мрежа от парни тръби. Тази пара може да се произвежда от големи електроцентрали, оборудвани с парни котли. Някои мрежи се захранват с топлината, произведена от инсталация за изгаряне на битови отпадъци, обикновено разположена извън центъра на града или дори извън града, за да се избегнат неудобства (шум, миризми и т.н.). Принципът на разпределение на топлината в сградата остава същият, с изключение на това, че вътре в сградата в котелното помещение котлите се заменят с топлообменници. Топлообменниците пренасят топлината от парата, доставяна от града или индустрията (първична мрежа) към вторичната отоплителна мрежа, която захранва радиаторите на сградата. Този вторичен кръг съдържа вода, чиято температура е безопасна за потребителите, но достатъчна за отопление на цялата сграда, докато първоначалната пара достига 110°C или повече. Топлофикацията намалява концентрацията на странични продукти от горенето в градските центрове и предлага възможност за възстановяване на енергия, която иначе би била изгубена.