Menu
Вентилационните системи имат за цел поддържане на микроклимата в една среда. Избират се съобразно типа обект, в който ще се прилагат и съответните изисквания към параметрите на средата. Те могат да бъдат естествена вентилация, принудителна вентилация или смесена вентилация, ако има комбинация от другите два вида. Изискванията към жилищните и промишлени сгради са различни. Докато при жилищните основно се използва комбинация от естествена и принудителна вентилация, то при промишлените инсталации се налага обособяване на отделни зони със съответните им изисквания.
Правилата и нормите за проектиране и изпълнение на вентилационни системи са определени в Наредба No15 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия
Системите за вентилация се проектират за:
При наличие на техническа възможност, икономическа и екологична целесъобразност системите се проектират, като се отчитат възможностите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, биомаса и/или усвояване на топлината от отработен въздух от механична вентилация или от друга топлина с установен остатъчен потенциал, отделена в резултат на топлообменни процеси в сградата.
Икономическата целесъобразност на проектираните системи се изчислява по методиката, определена с Наредба No7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради
Принудителната вентилация бива смукателна и нагнетателна. Първата служи за отвеждане на мръсния въздух извън помещението и изхвърлянето му в околната среда, а втората- нагнетателната за подаване на пресен въздух в помещенията. В повечето случай той се кондиционира- загрява и филтрира преди да бъде подаден.
Съществуват и вентилационни системи с рекуперация и регенерация на топлина, при които съдържащата се във въздуха топлина се улавя и се връща обратно във сградата преди да се изхвърли въздуха навън. Тази инсталация се характеризира с висока енергийна ефективност и намалени енергийни загуби. Вентилационната система с рекуперация е ефективна както през лятото така и през зимата и освен енергийните характеристики значително подобрява екологичните показатели.
Естествена вентилация.
Естествената вентилация може да се дължи на температурна разлика на външния въздух и този в помещението. В отоплените помещения въздухът винаги е по-топъл от външния въздух, който е по-тежък изтласква вътрешния въздух и се получава циркулация на въздуха. Системите за естествена вентилация са прости и не изискват скъпо оборудване и разход на електрическа енергия.
Механична вентилация.
При този тип вентилация се използва оборудване (вентилатори, прахоуловители, нагреватели, др.), които позволяват смесването на въздуха. При механичната вентилация може да извършва локална вентилация на някои места от помещенията, а въздухът може да бъде кондициониран (пречистване, овлажняване, нагряване, др.). Често се използва смесена вентилация, която комбинира механична и естествена вентилация.
Нагнетателна вентилация.
Този тип вентилация служи за подаване на чист въздух във вентилираните помещения. Вкарваният въздух в определени случаи се подлага на специална обработка (почистване, нагряване, овлажняване и т. н.)
Аспираторната вентилация отделя от помещенията замърсения или нагрят отработен въздух. Както нагнетателната, така и смукателната вентилация може да се инсталира на определено място (локална) или за цялото помещение (общообменна).
Локална вентилация се нарича тази, при която въздуха се подава на определени места (локална нагнетателна вентилация) и замърсения въздух се отделя само от местата, където има образуване на вредни емисии (локална смукателна вентилация).
Към локалната нагнетателна вентилация се отнася въздушният душ, при който се подава чист въздух към постоянните работни места, понижава се температурата на обкръжаващия въздух в тяхната зона и се обдухват работниците. Тя има по-малко загуби от вентилация изисква по-малко загуби, от общообменната.
Локална смукателна вентилация се прилага, когато места с натрупани замърсители в помещенията са локализирани и тяхното разпространение не трябва да се допуска в цялото помещение.
Локалната смукателна вентилация в производствените помещения осигурява улавянето и отвеждането вредни: газове, дим, пепел и частично отделяща се от оборудването топлина.
Общообмените системи за вентилация – както нагнетателните, така и смукателните системи са предназначени за осъществяване на вентилация в помещението като цяло или в значителната негова част. Общообмените смукателни системи относително равномерно отделят въздух от цялото обслужвано помещение, а общообменните нагнетателни системи подават въздух и го разпределят в целия обем на вентилираното помещение.
Общообменната нагнетателна вентилация се прави за асимилиране на излишната топлина и влага, разреждане на вредните концентрации пара и газове, неотделени от локалната и общообменна смукателна вентилация, а също така за осигуряване на санитарно-хигиенните норми и свободното дишане на човека в работната зона.
Най-обикновен тип общеобменна смукателна вентилация е вентилаторът, разположен на прозореца или в отвор на стената. Такова изпълнение отделя въздуха от близките до вентилатора зони – помещения, осъществявайки само общ въздухообмен.
Системите за вентилация имат разклонителна мрежа от въздуховоди за преместване на въздуха (канални системи) или каналите (въздуховоди) могат да отсъстват, например при поставяне на вентилатори в стената, в определените за това места, при естественна вентилация.
Системите за вентилация имат разклонителна мрежа от въздуховоди за преместване на въздуха (канални системи) или каналите (въздуховоди) могат да отсъстват, например при поставяне на вентилатори в стената, в определените за това места, при естественна вентилация.
